Mar 18, 2007, 7:15 PM

Птицата любов 

  Poetry
1066 0 7

Още помня първите ни срещи,
ръце, протегнати през мрака,
как тъгата ми твоята среща
и в сладка забрава как утрото чака.


Уж уморени от всички предишни,
заклети в сърцата повече да не горим,
а някак точно тези плакати излишни
ни изгаряха и не можехме да заспим.


Аз търсех рамото ти нежно,
ти моята котва душа,
в нощта събличахме небрежно
и страстите, и мъдростта.


Премръзнали от голота въпроси
със слънцето прииждаха към нас,
още виждам как луната проси
дъхът ни в последния си час.


И тръгвахме в статуйни пози,
всеки със своето късче любов
и хвърляхме нови залози,
че това е само опит суров.


Сега под пепелта на преживяното,
горели в най-желания огън,
възкръснала на рамото ти,
да сънувам без тебе не мога.

© Искам All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??