10 mar 2022, 12:37

Птици бели

  Poesía » Otra
540 1 1

На масата ми празни листи
разпръснати са те без ред
и сякаш, че са бели птици
накацали край мен навред.
Пред тях разтварям си душата,
изливам мрак и светлина.
Друг път ги пускам в небесата,
но как да литнат без крила.
И свикнах все да са до мене
дори и в късни часове.
Приятел верен – всяко време
да пиша листът ме зове.
Понякога две думи само
дори и да напиша аз
той развълнуван с мене пламва
горим, горим до късен час.
Огньове палим посред нощи,
те топлят ни до сутринта.
Негаснещи две думи още,
на листа все ще си горят,
но той пак цял ще си остане
с две думи казани без глас.
От някой бяха поругани…
Крила на листа давам аз
и с всички други мои листи
да литне в синьото небе.
Те сътворени бели птици
понесли моите думи две…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...