Mar 10, 2022, 12:37 PM

Птици бели

  Poetry » Other
537 1 1

На масата ми празни листи
разпръснати са те без ред
и сякаш, че са бели птици
накацали край мен навред.
Пред тях разтварям си душата,
изливам мрак и светлина.
Друг път ги пускам в небесата,
но как да литнат без крила.
И свикнах все да са до мене
дори и в късни часове.
Приятел верен – всяко време
да пиша листът ме зове.
Понякога две думи само
дори и да напиша аз
той развълнуван с мене пламва
горим, горим до късен час.
Огньове палим посред нощи,
те топлят ни до сутринта.
Негаснещи две думи още,
на листа все ще си горят,
но той пак цял ще си остане
с две думи казани без глас.
От някой бяха поругани…
Крила на листа давам аз
и с всички други мои листи
да литне в синьото небе.
Те сътворени бели птици
понесли моите думи две…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...