6 sept 2018, 10:15  

Птици от различни небеса

  Poesía
1.3K 10 13

Когато с тебе бяхме птици

и имахме едно небе,

звездите бяха ни сестрици,

и скрита пейка дом ни бе...

 

Щастливи плувахме в простора,

окъпани от светлина,

не чувствахме  ни миг умора,

във плен на  нежната вълнà.

 

В очите ни искреше радост -

предвестница на порив нов,

живяхме в безметежна младост

и раждаше се в нас любов...

 

Мечтите бяха много близко –

да ги докоснеш със ръка!

Какво ли повече да искаме?

Съдбата друго пожела...

 

Сега сме  уморени птици

от две различни небеса,

в очите не блестят искрици,

летим към други две гнезда...

 

А там със радост ни посрещат

и пърхат с  крехките крилца,

писукат и говорят нещо -

те - мъничките ни деца!...

 

Със  много нежност ще ги храним

и ще ги пазим  от беди.

Зараснали са стари рани...

И тук  Съдбата победи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Веси и Безжичен, радвам се, че харесвате стихчето!...
  • Хубаво стихотворение и в такъв майсторски класически подход. Браво! Ти наистина си майстор!
  • Много силен стих, Роби! Ех, тази Съдба.... Поздравления!
  • Аз ти благодаря за коментара в рими, приятелко!...
  • Звездите- нашите сестрици,
    докосвани с ръце, слова
    несетно от будните зеници
    скътахме в уморените сърца...
    Че докато живо е сърцето и тупти
    докато очите мами ги простора
    все още има вяра във мечти.
    А съдба е туй, което сториш!
    Прекрасна творба, навеждаща на дълбок размисъл!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...