Птици от различни небеса
Когато с тебе бяхме птици
и имахме едно небе,
звездите бяха ни сестрици,
и скрита пейка дом ни бе...
Щастливи плувахме в простора,
окъпани от светлина,
не чувствахме ни миг умора,
във плен на нежната вълнà.
В очите ни искреше радост -
предвестница на порив нов,
живяхме в безметежна младост
и раждаше се в нас любов...
Мечтите бяха много близко –
да ги докоснеш със ръка!
Какво ли повече да искаме?
Съдбата друго пожела...
Сега сме уморени птици
от две различни небеса,
в очите не блестят искрици,
летим към други две гнезда...
А там със радост ни посрещат
и пърхат с крехките крилца,
писукат и говорят нещо -
те - мъничките ни деца!...
Със много нежност ще ги храним
и ще ги пазим от беди.
Зараснали са стари рани...
И тук Съдбата победи!
© Роберт All rights reserved.
