13 oct 2014, 10:30

Птиците умират сами

747 0 5

Птиците умират сами

 

 

Умират ли и птиците сами,

когато бавно настъпи самотата,

когато отлетят далече всичките мечти

и сами останат в студа да чакат?

 

Отлита ли по южните страни,

любовта, която сгрява ни сърцата?

Дали отново при нас ще долети,

когато зъзнем цяла зима в тъмнината?

 

Сега в този топъл, южен край,

дали пак любовта се съживява?

Дали намерила е своя земен Рай

и друга обич нежно някъде огрява?

 

А птиците умират пак сами,

загубили надеждата да чакат,

че любовта отново при тях ще долети

и пролетно ще прогони самотата.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравейте и много благодаря на всички за хубавите коментари и отличните оценки!
    Ачо, ти винаги подкрепяш творчеството ми! Много усмивки от мен!
    Мисан, за мен е огромна чест да коментираш мой стих!
    Тони, Благодаря ти сърдечно, дори да са ти изтрили коментарите, аз зная,че са били чудесни и задълбочени,както винаги!
    Здравей,Анелия! Да, заглавието е взаимствано от сериала, защото доколкото си спомням там главната героиня цял живот чака самотна своята любов, да се върне като птица от Юг.
  • Знам че ще прозвучи апатично но човек е устроен така !Един ще падне друг ще го смени !Един за всички всичките един не струват!Но животът е такъв ...Бъди човек и всички знай ще те заплюят!!!Дерзай приятелко дерзай!!!
  • Плами вече три пъти ти пиша коментар,но го изтриват. Сега само те поздравявам и казвам лека нощ!
  • Птиците символизират летежа - способността ни да се издигнем над тривиалното битие и да се реем като дух над склоновете и пропастите на живота. Но щом птиците са обречени, обречени да отлетят са мечтите и воал на безнадеждност сякаш пада над нас!

    Поздравление, Пламена! Много хубаво си предала всичко това чрез стиха си, който заслужава най-висока оценка!
  • Тъжно ми стана на сърцето...То и някой хора умират сами неразбрали непочувствали любовта!Но живота е такъв .На някой с шепи любовта раздава а други в самота са и забрава!Но ние трябва да се борим за любовта.Поздрави за хубавия стих!Усмихни се!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...