10 sept 2017, 23:29

Пух 

  Poesía
557 0 11

Самотен той на масата седеше...

И тъжно гледаше в ноща.

Сърцето... С него в тъмнината беше!

В едно се бяха спрели в самота!

А вятърът, той носеше им спомен...

За горчивата любов! Надеждата

отдавна бе за тях тъй чужда...

Сълзи... Къде отидохте не зная!?

Защо се изсушихте в мен?

Навярно самотата е виновна.

Или просто, за самотата съм роден.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви приятели за хубавите подкрепящи коментари!Радвам се че ви имам!Виле пчеличке🐝,Гавраиле още веднъж благодаря!!!До нови!☺☺☺
  • Самотата...остави я
    в тъмнината...забрави я
    денят е пълен със Любов
    животът...тръпнещ зов.
  • Ти, роден за самотата... аз не го вярвам. Толкова забавен и готин човек.
    Поздрави, Ангелче. Изращам ти много усмивки да ти правят компания
  • Разумен съвет Силве!Радвам се че намина!Хубава вечер !👍
  • Горе главата и шут на самотата! 😉
  • Благодаря Пепи!☺☺☺
  • Хареса ми това съкровено излияние, Ачо!
  • Много добре го каза Албена !Напълно съм съгласен с теб!До нови и хубав ден!
  • Не, никой не е роден за самота! Всеки е роден за любов! Но не винаги я търси където трябва! А и любовта има много проявления. Не се свежда само до полова любов. Дори тя да ти липсва, винаги можеш да осмислиш живота си като даряваш любов на децата си, родителите, приятелите и всеки, който има нужда от помощ и любов! Поздрави за искрените стихове, Ангел!
  • Много се радвам че споделихте стиха ми!!!Васе мила☺,Влади,Приятелю☺!До нови!
  • Силно и тъжно! Никой не е роден за самота, но често е наш спътник в ноща. Поздрави!
Propuestas
: ??:??