Пух

Поезия

705 0 11

Самотен той на масата седеше...

И тъжно гледаше в ноща.

Сърцето... С него в тъмнината беше!

В едно се бяха спрели в самота!

А вятърът, той носеше им спомен...

За горчивата любов! Надеждата

отдавна бе за тях тъй чужда...

Сълзи... Къде отидохте не зная!?

Защо се изсушихте в мен?

Навярно самотата е виновна.

Или просто, за самотата съм роден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

aap (Ангел)

Благодаря ви приятели за хубавите подкрепящи коментари!Радвам се че ви имам!Виле пчеличке🐝,Гавраиле още веднъж благодаря!!!До нови!☺☺☺

2017-09-12T19:35:22+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Самотата...остави я
в тъмнината...забрави я
денят е пълен със Любов
животът...тръпнещ зов.

2017-09-12T19:06:24+03:00
Violet_86 (Виолета)

Ти, роден за самотата... аз не го вярвам. Толкова забавен и готин човек.
Поздрави, Ангелче. Изращам ти много усмивки да ти правят компания

2017-09-12T18:23:30+03:00
aap (Ангел)

Разумен съвет Силве!Радвам се че намина!Хубава вечер !👍

2017-09-11T18:39:43+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Горе главата и шут на самотата! 😉

2017-09-11T18:37:07+03:00