13 mar 2018, 23:40

Пухче, вятър, паяжина

  Poesía
589 1 6

Събирам паяжина с ветровете

събирам я за теб, за мен...

За мойте мечти големи

с който хващам сънища от тях.

 

А вятърът ги носи по земята

навсякъде ги ръси със любов.

Безжично и с надежда в тях са вплети 

мечти, захвърлени в мистичен свят.

 

Дали далечен е светът им аз не зная!?

Дали е час от нечия любов...

Но с тях искам да изпратя по света ни

и надеждата за моята любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Както винаги свалям ти шапка Приятелю!Благодаря ти Влади!От сърце!!!
  • Много вярно Приятелю!Така е Благодаря че намина!Гавраиле!!!
    Благодаря Васе и хубав ден!!!
  • Харесах!
  • Когато реалността ни разочарова ние избираме мистичният свят на мечтите!
  • Благодаря Веси!Усмихната вечер мила!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...