Събирам паяжина с ветровете
събирам я за теб, за мен...
За мойте мечти големи
с който хващам сънища от тях.
А вятърът ги носи по земята
навсякъде ги ръси със любов.
Безжично и с надежда в тях са вплети
мечти, захвърлени в мистичен свят.
Дали далечен е светът им аз не зная!?
Дали е час от нечия любов...
Но с тях искам да изпратя по света ни
и надеждата за моята любов.
© Ангел All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
