Събирам паяжина с ветровете
събирам я за теб, за мен...
За мойте мечти големи
с който хващам сънища от тях.
А вятърът ги носи по земята
навсякъде ги ръси със любов.
Безжично и с надежда в тях са вплети
мечти, захвърлени в мистичен свят.
Дали далечен е светът им аз не зная!?
Дали е час от нечия любов...
Но с тях искам да изпратя по света ни
и надеждата за моята любов.
© Ангел All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
