Пука ми
за селските ни гробища,
населени от бурени и змии,
за бабите във черно, тихо молещи
последната трева да ги завие.
Пука ми
за пустите дворове,
сухи и пресъхнали от жажда,
за немите и озверени хора
и самотата, със която се ограждат.
Пука ми
за липсващото слънце,
затулено от скъпите дувари,
на мястото на тàрабите с грънци,
асмите с натежалите ластари.
Пука ми
за хилядите млади,
чужбина предпочели, вместо тука
животът младостта им да ограби...
Пука ми! На вас не ви ли пука?
© Мая Попова Todos los derechos reservados