21 нояб. 2007 г., 20:03  

Пука ми

4.6K 0 63

Пука ми

за селските ни гробища,

населени от бурени и змии,

за бабите във черно, тихо молещи

последната трева да ги завие.

 

 

Пука ми

за пустите дворове,

сухи и пресъхнали от жажда,

за немите и озверени хора

и самотата, със която се ограждат.

 

 

Пука ми

за липсващото слънце,

затулено от скъпите дувари,

на мястото на тàрабите с грънци,

асмите с натежалите ластари.

 

 

Пука ми

за хилядите млади,

чужбина предпочели, вместо тука

животът младостта им да ограби...

Пука ми! На вас не ви ли пука?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силен и истински стих.Поздрав
  • Пука ни
  • Пука ми и на мене за мене и тези като мене а тези които са след нас
    пука ми ца старите ни майки ибащи онишлш пак на работа в своите 80...ако са останали живи..
    пука ми и не мога да кажа колко много....
  • страхотно е
  • Много добре казано! И трябва да ни пука и то много, но всички знаем, че истината е жестока и че на повечето хора не им пука! Браво!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...