21 нояб. 2007 г., 20:03  

Пука ми

4.6K 0 63

Пука ми

за селските ни гробища,

населени от бурени и змии,

за бабите във черно, тихо молещи

последната трева да ги завие.

 

 

Пука ми

за пустите дворове,

сухи и пресъхнали от жажда,

за немите и озверени хора

и самотата, със която се ограждат.

 

 

Пука ми

за липсващото слънце,

затулено от скъпите дувари,

на мястото на тàрабите с грънци,

асмите с натежалите ластари.

 

 

Пука ми

за хилядите млади,

чужбина предпочели, вместо тука

животът младостта им да ограби...

Пука ми! На вас не ви ли пука?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силен и истински стих.Поздрав
  • Пука ни
  • Пука ми и на мене за мене и тези като мене а тези които са след нас
    пука ми ца старите ни майки ибащи онишлш пак на работа в своите 80...ако са останали живи..
    пука ми и не мога да кажа колко много....
  • страхотно е
  • Много добре казано! И трябва да ни пука и то много, но всички знаем, че истината е жестока и че на повечето хора не им пука! Браво!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...