Пука ми
за селските ни гробища,
населени от бурени и змии,
за бабите във черно, тихо молещи
последната трева да ги завие.
Пука ми
за пустите дворове,
сухи и пресъхнали от жажда,
за немите и озверени хора
и самотата, със която се ограждат.
Пука ми
за липсващото слънце, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация