Пука ми
Пука ми
за селските ни гробища,
населени от бурени и змии,
за бабите във черно, тихо молещи
последната трева да ги завие.
Пука ми
за пустите дворове,
сухи и пресъхнали от жажда,
за немите и озверени хора
и самотата, със която се ограждат.
Пука ми
за липсващото слънце,
затулено от скъпите дувари,
на мястото на тàрабите с грънци,
асмите с натежалите ластари.
Пука ми
за хилядите млади,
чужбина предпочели, вместо тука
животът младостта им да ограби...
Пука ми! На вас не ви ли пука?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
