Пука ми
за селските ни гробища,
населени от бурени и змии,
за бабите във черно, тихо молещи
последната трева да ги завие.
Пука ми
за пустите дворове,
сухи и пресъхнали от жажда,
за немите и озверени хора
и самотата, със която се ограждат.
Пука ми
за липсващото слънце, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up