Пулс

20 oct 2010, 16:20

Poesía » De amor

425 0 2

Чувствам се безкрайно празна,

докато гледам с мъртъв поглед

как в пръстите ми пламък гасне

и синкав дим ме омагьосва...

А ти до мен стоиш безмълвен

и слушаш безнадеждни думи,

които сякаш като въглен

изгарят всичко помежду ни...

В главата ми бушува буря

и вдишвам тъжните въздишки

на казаните уморени думи

и на изчезналите ни усмивки...

А в мислите си се разпадам

на късчета лъжи и истини,

докато пулсът ми се учестява,

а всъщност в мен сърцето спира...

И ето пак лежа безпомощна,

глава отпуснала в ръцете ти,

спаси ме ти и вместо „Сбогом...”,

красиви думи ми прошепвай...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.