Пулс

20.10.2010 г., 16:20 ч.

Поезия » Любовна

468 0 2

Чувствам се безкрайно празна,

докато гледам с мъртъв поглед

как в пръстите ми пламък гасне

и синкав дим ме омагьосва...

А ти до мен стоиш безмълвен

и слушаш безнадеждни думи,

които сякаш като въглен

изгарят всичко помежду ни...

В главата ми бушува буря

и вдишвам тъжните въздишки

на казаните уморени думи

и на изчезналите ни усмивки...

А в мислите си се разпадам

на късчета лъжи и истини,

докато пулсът ми се учестява,

а всъщност в мен сърцето спира...

И ето пак лежа безпомощна,

глава отпуснала в ръцете ти,

спаси ме ти и вместо „Сбогом...”,

красиви думи ми прошепвай...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.