Пулс
Чувствам се безкрайно празна,
докато гледам с мъртъв поглед
как в пръстите ми пламък гасне
и синкав дим ме омагьосва...
А ти до мен стоиш безмълвен
и слушаш безнадеждни думи,
които сякаш като въглен
изгарят всичко помежду ни...
В главата ми бушува буря
и вдишвам тъжните въздишки
на казаните уморени думи
и на изчезналите ни усмивки...
А в мислите си се разпадам
на късчета лъжи и истини,
докато пулсът ми се учестява,
а всъщност в мен сърцето спира...
И ето пак лежа безпомощна,
глава отпуснала в ръцете ти,
спаси ме ти и вместо „Сбогом...”,
красиви думи ми прошепвай...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивона Иванова Все права защищены
