Ена (Елена Гоцева) Ена (Елена Гоцева)
19 500
20 nov 2013, 23:17

Пусни ме...

  Poesía
1.8K 1 42

 

 

 

Не ме разделяй ти със ветровете.

На бурите съм чедото стихийно

и нося тежки мълнии в сърцето -

безброй искри от нож, в гърба забиван.

 

Не ме разделяй ти и със звездите -

на пътя Млечен раждана съм нощем.

Недоорисана съм от добрите

феи, а лошите ги няма още...

 

Пусни ме, волна, ти към светлината

над страшни клетви и магии диви -

ще пие жар от слънцето душата

и после ще вали любов рубинна.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • RainaVakova
    RainaVakova
    Страхотен устрем и хъс за живот отдаден!
    Радвам се, че те има и ще те следя....Хубава пролет и вдъхновение,Елена!
  • DIANGELO (Радостина Дианжело)
    DIANGELO (Радостина Дианжело)
    Много е красиво Елена!Стиховете ти са прекрасни!Поздравления!
  • gangstera931 (Тодор Илиев)
    gangstera931 (Тодор Илиев)
    Леле, настръхнах...прекрасен стих
  • Бояна (Бояна Костова)
    Бояна (Бояна Костова)
    Винаги съм била на мнение, че свободата трябва да се извоюва, тя не идва никога даром. Едва след като се спрях тук при теб се замислих, че съществува и свобода, за която не е нужно да се бориш, стига да срещнеш онова сърце, от което извира истинската Любов. В този ред на мисли - щастливец е всеки получил свободата, раждаща любов рубинна! Благодаря ти Елена, че не си ме забравила!
  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)
    Благодаря!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0