20 нояб. 2013 г., 23:17

Пусни ме...

1.8K 1 42

 

 

 

Не ме разделяй ти със ветровете.

На бурите съм чедото стихийно

и нося тежки мълнии в сърцето -

безброй искри от нож, в гърба забиван.

 

Не ме разделяй ти и със звездите -

на пътя Млечен раждана съм нощем.

Недоорисана съм от добрите

феи, а лошите ги няма още...

 

Пусни ме, волна, ти към светлината

над страшни клетви и магии диви -

ще пие жар от слънцето душата

и после ще вали любов рубинна.

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гоцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен устрем и хъс за живот отдаден!
    Радвам се, че те има и ще те следя....Хубава пролет и вдъхновение,Елена!
  • Много е красиво Елена!Стиховете ти са прекрасни!Поздравления!
  • Леле, настръхнах...прекрасен стих
  • Винаги съм била на мнение, че свободата трябва да се извоюва, тя не идва никога даром. Едва след като се спрях тук при теб се замислих, че съществува и свобода, за която не е нужно да се бориш, стига да срещнеш онова сърце, от което извира истинската Любов. В този ред на мисли - щастливец е всеки получил свободата, раждаща любов рубинна! Благодаря ти Елена, че не си ме забравила!
  • Благодаря!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...