Nov 20, 2013, 11:17 PM

Пусни ме...

  Poetry
1.8K 1 42

 

 

 

Не ме разделяй ти със ветровете.

На бурите съм чедото стихийно

и нося тежки мълнии в сърцето -

безброй искри от нож, в гърба забиван.

 

Не ме разделяй ти и със звездите -

на пътя Млечен раждана съм нощем.

Недоорисана съм от добрите

феи, а лошите ги няма още...

 

Пусни ме, волна, ти към светлината

над страшни клетви и магии диви -

ще пие жар от слънцето душата

и после ще вали любов рубинна.

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гоцева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотен устрем и хъс за живот отдаден!
    Радвам се, че те има и ще те следя....Хубава пролет и вдъхновение,Елена!
  • Много е красиво Елена!Стиховете ти са прекрасни!Поздравления!
  • Леле, настръхнах...прекрасен стих
  • Винаги съм била на мнение, че свободата трябва да се извоюва, тя не идва никога даром. Едва след като се спрях тук при теб се замислих, че съществува и свобода, за която не е нужно да се бориш, стига да срещнеш онова сърце, от което извира истинската Любов. В този ред на мисли - щастливец е всеки получил свободата, раждаща любов рубинна! Благодаря ти Елена, че не си ме забравила!
  • Благодаря!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...