Не ме разделяй ти със ветровете.
На бурите съм чедото стихийно
и нося тежки мълнии в сърцето -
безброй искри от нож, в гърба забиван.
Не ме разделяй ти и със звездите -
на пътя Млечен раждана съм нощем.
Недоорисана съм от добрите
феи, а лошите ги няма още...
Пусни ме, волна, ти към светлината
над страшни клетви и магии диви -
ще пие жар от слънцето душата
и после ще вали любов рубинна.
© Елена Гоцева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Стиховете ти са прекрасни!Поздравления!