Пусни ме...

Поезия

1.7K 1 42

Не ме разделяй ти със ветровете.

На бурите съм чедото стихийно

и нося тежки мълнии в сърцето -

безброй искри от нож, в гърба забиван.

Не ме разделяй ти и със звездите -

на пътя Млечен раждана съм нощем.

Недоорисана съм от добрите

феи, а лошите ги няма още...

Пусни ме, волна, ти към светлината

над страшни клетви и магии диви -

ще пие жар от слънцето душата

и после ще вали любов рубинна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

RainaVakova

Страхотен устрем и хъс за живот отдаден!
Радвам се, че те има и ще те следя....Хубава пролет и вдъхновение,Елена!

2019-03-19T14:06:09+02:00
DIANGELO (Радостина Дианжело)

Много е красиво Елена!Стиховете ти са прекрасни!Поздравления!

2014-09-01T11:23:06+03:00
gangstera931 (Тодор Илиев)

Леле, настръхнах...прекрасен стих

2014-06-01T22:29:54+03:00
Бояна (Бояна Костова)

Винаги съм била на мнение, че свободата трябва да се извоюва, тя не идва никога даром. Едва след като се спрях тук при теб се замислих, че съществува и свобода, за която не е нужно да се бориш, стига да срещнеш онова сърце, от което извира истинската Любов. В този ред на мисли - щастливец е всеки получил свободата, раждаща любов рубинна! Благодаря ти Елена, че не си ме забравила!

2014-05-28T12:01:43+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Благодаря!

2014-02-13T21:24:51+02:00