14 sept 2007, 23:29
Пустинно цвете
В зной и пек цъфти.
Радва и огрява сърцето.
В тъмното блести.
С планове за щастие.
Като сухи вейки е.
Разчупено от вятъра.
С угаснали надежди е.
И страстта му се изпепели.
С празнотата, в която живее.
В сънно всекидневие.
В сънна неподвижност.
Но вятър край него звъни.
Отплата за неговото безсилие...
Радва и огрява сърцето.
В тъмното блести.
С планове за щастие.
Като сухи вейки е.
Разчупено от вятъра.
С угаснали надежди е.
И страстта му се изпепели.
С празнотата, в която живее.
В сънно всекидневие.
В сънна неподвижност.
Но вятър край него звъни.
Отплата за неговото безсилие...
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Красиво безсилие!Браво!
-
Много хубав стих,като загадка....
Поздрав и прегръдка,мила! -
Това е то пустинното цвете! А твоите очи и душа виждат всичко , нищо ни ти убягва. Богата си с много любов и човечност, Мариолче, затова те обичам.Целувка за лека нощ.
-
Тъкмо ме развесели и сега какво
!
Поздрав за стихчето!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
