Пустинно цвете
В зной и пек цъфти.
Радва и огрява сърцето.
В тъмното блести.
С планове за щастие.
Като сухи вейки е.
Разчупено от вятъра.
С угаснали надежди е.
И страстта му се изпепели.
С празнотата, в която живее.
В сънно всекидневие.
В сънна неподвижност.
Но вятър край него звъни.
Отплата за неговото безсилие...
Радва и огрява сърцето.
В тъмното блести.
С планове за щастие.
Като сухи вейки е.
Разчупено от вятъра.
С угаснали надежди е.
И страстта му се изпепели.
С празнотата, в която живее.
В сънно всекидневие.
В сънна неподвижност.
Но вятър край него звъни.
Отплата за неговото безсилие...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
!
