Пустинно цвете
В зной и пек цъфти.
Радва и огрява сърцето.
В тъмното блести.
С планове за щастие.
Като сухи вейки е.
Разчупено от вятъра.
С угаснали надежди е.
И страстта му се изпепели.
С празнотата, в която живее.
В сънно всекидневие.
В сънна неподвижност.
Но вятър край него звъни.
Отплата за неговото безсилие...
Радва и огрява сърцето.
В тъмното блести.
С планове за щастие.
Като сухи вейки е.
Разчупено от вятъра.
С угаснали надежди е.
И страстта му се изпепели.
С празнотата, в която живее.
В сънно всекидневие.
В сънна неподвижност.
Но вятър край него звъни.
Отплата за неговото безсилие...
© Мариола Томова All rights reserved.
!
