Пустинно цвете
В зной и пек цъфти.
Радва и огрява сърцето.
В тъмното блести.
С планове за щастие.
Като сухи вейки е.
Разчупено от вятъра.
С угаснали надежди е.
И страстта му се изпепели.
С празнотата, в която живее.
В сънно всекидневие.
В сънна неподвижност.
Но вятър край него звъни.
Отплата за неговото безсилие...
Радва и огрява сърцето.
В тъмното блести.
С планове за щастие.
Като сухи вейки е.
Разчупено от вятъра.
С угаснали надежди е.
И страстта му се изпепели.
С празнотата, в която живее.
В сънно всекидневие.
В сънна неподвижност.
Но вятър край него звъни.
Отплата за неговото безсилие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
!
