6 oct 2010, 21:34

Пусто като младост 

  Poesía » Otra
940 1 2

 

Съм си млада (в трийсе и три)

е добре де – плюс, да повдига...

На квадрат, но не ми хич личи,

все малнея (акъл не ми стига).

 

Късам шипки (че гърло боли),

сред трънаци обичам да бродя.

Есен тъжна е, иска все да вали,

да помагам листопадно я бруля.

 

Съм си будна (все будя нощта).

То кога ли всъщност заспивам?

Все сред спомени си ровя глава,

да си взема... кое не намирам.

 

Гоня призраци (идват с луна),

дето стряскат добрите ми мисли.

И не дават да срещам в съня

онова, де ме в младост разлисти.

 

Съм си вярна (не вярвам в лъжа),

с две се срещнах... истина няма.

Не потретих... не търсих в мъжа

да ми вярва, ни пълна програма.

 

Пазя птиците (и свивам гнезда),

те ми дават причина за искане...

С тях наужким размахвам крила

и си вярвам, че това е орисване.

 

Съм си хубава (е, в чужди очи),

в моите хич не съм си цветиста.

Защото хубост по-отблизо личи,

по-отвътре... кога пълни се листа.

 

Викам вятъра (и без да крещя),

той ми вярва, че още съм жива.

Ту съм права, ту свита... Боля...

Пуста младост, не ще си отива!

 

  06.10.2010г

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

  • "
    Пазя птиците (и свивам гнезда),

    те ми дават причина за искане...

    С тях наужким размахвам крила

    и си вярвам, че това е орисване."

    Си магьосница...(Криеш годините)
    Се се питам :Направи ли двайсет?
    Ма не смея.Пък как ти отива
    да се правиш на две по шестнайсе...
    Си узряла.Акълът дошъл.
    Пък снагата.Ахаа...Леле мале.
    Независима. Горда.(Фръц-фръц)
    Си такваз, онакваз...Ама ставаш...
  • Харесва ми!
    Различно е някак..,
Propuestas
: ??:??