4 mar 2013, 10:26  

Пустота

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Отпусната във пустотата,

седя на тъмното в средата,

в мълчанието между думите,

под свода на вратата.

Стаена в задържаните секунди

между дъха поет

и предстоящото издишване.

Няма полъх, няма и посока.

Идеята я няма още,

в момента тя е чист заряд -

непроявен,

и точно миг преди създаване.

Мигът е пуст

и иска съхраняване.

Мигът на нищото,

съдържащ всичко.

Свещена пустота.

Тук раждат се свещените неща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Оренда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...