Mar 4, 2013, 10:26 AM  

Пустота

  Poetry » Other
1.1K 0 2

Отпусната във пустотата,

седя на тъмното в средата,

в мълчанието между думите,

под свода на вратата.

Стаена в задържаните секунди

между дъха поет

и предстоящото издишване.

Няма полъх, няма и посока.

Идеята я няма още,

в момента тя е чист заряд -

непроявен,

и точно миг преди създаване.

Мигът е пуст

и иска съхраняване.

Мигът на нищото,

съдържащ всичко.

Свещена пустота.

Тук раждат се свещените неща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Оренда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...