4.03.2013 г., 10:26  

Пустота

1.1K 0 2

Отпусната във пустотата,

седя на тъмното в средата,

в мълчанието между думите,

под свода на вратата.

Стаена в задържаните секунди

между дъха поет

и предстоящото издишване.

Няма полъх, няма и посока.

Идеята я няма още,

в момента тя е чист заряд -

непроявен,

и точно миг преди създаване.

Мигът е пуст

и иска съхраняване.

Мигът на нищото,

съдържащ всичко.

Свещена пустота.

Тук раждат се свещените неща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Оренда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...