25 may 2017, 1:11

Пясъчен часовник

  Poesía
585 0 0

                        Пясъчен часовник

 

                     Полъх на вятър топъл

                  Светлина от слънце ясно

                  Хоризонт безкрай открит

                   Мирис на морски пясък

 

                     Прашинка във косата

                      Прашинка на земята

                       Бавно отгоре рухва

                        Бавно те затрупва

 

                     Заглушен е твоят вопъл

                  Между стените си на тясно

                  Прахта слепва кат' с магнит

                      Отнет е твоят блясък

 

                       Сам си ти затворник

                     На пясъчния часовник

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Велинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...