May 25, 2017, 1:11 AM

Пясъчен часовник

  Poetry
583 0 0

                        Пясъчен часовник

 

                     Полъх на вятър топъл

                  Светлина от слънце ясно

                  Хоризонт безкрай открит

                   Мирис на морски пясък

 

                     Прашинка във косата

                      Прашинка на земята

                       Бавно отгоре рухва

                        Бавно те затрупва

 

                     Заглушен е твоят вопъл

                  Между стените си на тясно

                  Прахта слепва кат' с магнит

                      Отнет е твоят блясък

 

                       Сам си ти затворник

                     На пясъчния часовник

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Велинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...