18 nov 2008, 9:35

Пясъчно сърце

663 0 4
Изгревът блести във  нечий очи
и влюбените погледи се реят бавно,
целуват се ръцете със вълни,
открадващи любов, отнасяна обратно.

Това море е като всички други,
милиони спомени видяло е отдавна,
и всичките оставени следи
във него са се разтопили бавно.

Поредно пясъчно сърце!
Край него стъпки от краката боси,
вречената обич, в пясъка от двама
рисувана, прекрасен спомен носи.

И после прилив, пяна и вълни,
изваяното  пак се разтопява,
под слънцето, погалващо с лъчи
лица на влюбени, за обич жадни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...