18 нояб. 2008 г., 09:35

Пясъчно сърце

664 0 4
Изгревът блести във  нечий очи
и влюбените погледи се реят бавно,
целуват се ръцете със вълни,
открадващи любов, отнасяна обратно.

Това море е като всички други,
милиони спомени видяло е отдавна,
и всичките оставени следи
във него са се разтопили бавно.

Поредно пясъчно сърце!
Край него стъпки от краката боси,
вречената обич, в пясъка от двама
рисувана, прекрасен спомен носи.

И после прилив, пяна и вълни,
изваяното  пак се разтопява,
под слънцето, погалващо с лъчи
лица на влюбени, за обич жадни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Зафиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...