Пясъчно сърце
Изгревът блести във нечий очи
и влюбените погледи се реят бавно,
целуват се ръцете със вълни,
открадващи любов, отнасяна обратно.
Това море е като всички други,
милиони спомени видяло е отдавна,
и всичките оставени следи
във него са се разтопили бавно.
Поредно пясъчно сърце!
Край него стъпки от краката боси,
вречената обич, в пясъка от двама
рисувана, прекрасен спомен носи.
И после прилив, пяна и вълни,
изваяното пак се разтопява,
под слънцето, погалващо с лъчи
лица на влюбени, за обич жадни...
и влюбените погледи се реят бавно,
целуват се ръцете със вълни,
открадващи любов, отнасяна обратно.
Това море е като всички други,
милиони спомени видяло е отдавна,
и всичките оставени следи
във него са се разтопили бавно.
Поредно пясъчно сърце!
Край него стъпки от краката боси,
вречената обич, в пясъка от двама
рисувана, прекрасен спомен носи.
И после прилив, пяна и вълни,
изваяното пак се разтопява,
под слънцето, погалващо с лъчи
лица на влюбени, за обич жадни...
© Георги Зафиров All rights reserved.
