18.11.2008 г., 9:35

Пясъчно сърце

662 0 4
Изгревът блести във  нечий очи
и влюбените погледи се реят бавно,
целуват се ръцете със вълни,
открадващи любов, отнасяна обратно.

Това море е като всички други,
милиони спомени видяло е отдавна,
и всичките оставени следи
във него са се разтопили бавно.

Поредно пясъчно сърце!
Край него стъпки от краката боси,
вречената обич, в пясъка от двама
рисувана, прекрасен спомен носи.

И после прилив, пяна и вълни,
изваяното  пак се разтопява,
под слънцето, погалващо с лъчи
лица на влюбени, за обич жадни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Зафиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...