26 jun 2013, 20:01

Пълнолуние 

  Poesía » Del paisaje
840 0 5

Тази вечер всички кучета са будни.
Общуват си със звездния керван.
Луната наедряла, като трудна,
е опнала корема си без свян.

 

Как искам да заспя! Ще се разплача.
Уж преброих овце непреброими.
Сънят ми, върху пеперудени клепачи,
един дъх близък, но неуловим е.

 

И ето, че съм нереална. Мътна.
Под месеца се сгушвам като коте.
“Хей, този миг във своята безплътност
не е ли същината на живота?”

 

03.06.1996

© Мария Иванова Фьон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??