Пълнолуние
Тази вечер всички кучета са будни.
Общуват си със звездния керван.
Луната наедряла, като трудна,
е опнала корема си без свян.
Как искам да заспя! Ще се разплача.
Уж преброих овце непреброими.
Сънят ми, върху пеперудени клепачи,
един дъх близък, но неуловим е.
И ето, че съм нереална. Мътна.
Под месеца се сгушвам като коте.
“Хей, този миг във своята безплътност
не е ли същината на живота?”
03.06.1996
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Иванова Фьон Всички права запазени
