fyon (Мария Иванова Фьон)
11 30
Jun 26, 2013, 8:01 PM

Пълнолуние 

  Poetry » Landscape
837 0 5

Тази вечер всички кучета са будни.
Общуват си със звездния керван.
Луната наедряла, като трудна,
е опнала корема си без свян.

 

Как искам да заспя! Ще се разплача.
Уж преброих овце непреброими.
Сънят ми, върху пеперудени клепачи,
един дъх близък, но неуловим е.

 

И ето, че съм нереална. Мътна.
Под месеца се сгушвам като коте.
“Хей, този миг във своята безплътност
не е ли същината на живота?”

 

03.06.1996

© Мария Иванова Фьон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??