За какво са ми криле,
щом не мога да летя?
По житейското поле,
липсват дъхави цветя.
За какво са ми ръце,
ако нямам твоя смях?
След препускащи коне
аз до този миг пълзях.
За какво са ми очи
щом живея в адски мрак?
В ежедневните лъжи
свойте истини крещях.
За какво ми е сърце
щом диктуват моя път?
Без душа и без лице
преуспява днес светът...
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados