23 февр. 2014 г., 20:39

Пълзящи въпроси

527 0 2

За какво са ми криле, 
щом не мога да летя? 
По житейското поле,
липсват дъхави цветя. 

За какво са ми ръце,
ако нямам твоя смях?
След препускащи коне
аз до този миг пълзях.

За какво са ми очи
щом живея в адски мрак?
В ежедневните лъжи 
свойте истини крещях.

За какво ми е сърце
щом диктуват моя път?
Без душа и без лице
преуспява днес светът...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, Вальо, каква мъка ме налегна от твоя стих....
  • Поздрав, Валентин!
    Въпреки... ще са ни нужни и ръце, и очи и сърце...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...