Feb 23, 2014, 8:39 PM

Пълзящи въпроси

Poetry

528 0 2

За какво са ми криле,
щом не мога да летя?
По житейското поле,
липсват дъхави цветя.

За какво са ми ръце,
ако нямам твоя смях?
След препускащи коне
аз до този миг пълзях.

За какво са ми очи
щом живея в адски мрак?
В ежедневните лъжи
свойте истини крещях.

За какво ми е сърце
щом диктуват моя път?
Без душа и без лице
преуспява днес светът...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona (Кети Рашева)

Ех, Вальо, каква мъка ме налегна от твоя стих....

2014-02-24T09:56:26+02:00
Sanvali (Санвали)

Поздрав, Валентин!
Въпреки... ще са ни нужни и ръце, и очи и сърце...

2014-02-23T20:49:11+02:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0