Пълзящи въпроси
За какво са ми криле,
щом не мога да летя?
По житейското поле,
липсват дъхави цветя.
За какво са ми ръце,
ако нямам твоя смях?
След препускащи коне
аз до този миг пълзях.
За какво са ми очи
щом живея в адски мрак?
В ежедневните лъжи
свойте истини крещях.
За какво ми е сърце
щом диктуват моя път?
Без душа и без лице
преуспява днес светът...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
