Изчезва светът, измит под душа.
Трептения сияйни краката подкосяват.
Токов удар изгаря плътта
и се носи във въздуха една мечта.
Не си гладен и жаден,
няма студ и пек,
щом те целува човек
изцяло на теб отдаден.
Тръпка и сладост,
припомнена младост,
първа целувка под старата круша
и вятърът се заслуша.
Прелетя една мечта – нашата съдба.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
щом те целува човек изцяло на теб отдаден."
Точна констатация, сама по себе си носител на поезия. Харесах, Василке!