Първа целувка
Изчезва светът, измит под душа.
Трептения сияйни краката подкосяват.
Токов удар изгаря плътта
и се носи във въздуха една мечта.
Не си гладен и жаден,
няма студ и пек,
щом те целува човек
изцяло на теб отдаден.
Тръпка и сладост,
припомнена младост,
първа целувка под старата круша
и вятърът се заслуша.
Прелетя една мечта – нашата съдба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены