11 дек. 2016 г., 21:51
Изчезва светът, измит под душа.
Трептения сияйни краката подкосяват.
Токов удар изгаря плътта
и се носи във въздуха една мечта.
Не си гладен и жаден,
няма студ и пек,
щом те целува човек
изцяло на теб отдаден.
Тръпка и сладост,
припомнена младост,
първа целувка под старата круша
и вятърът се заслуша. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация