Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
Dec 11, 2016, 9:51 PM

Първа целувка

  Poetry » Other
458 0 5

Изчезва светът, измит под душа. 

Трептения сияйни краката подкосяват.

Токов удар изгаря плътта

и се носи във въздуха една мечта. 

 

Не си гладен и жаден, 

няма студ и пек, 

щом  те целува човек

изцяло на теб отдаден. 

 

Тръпка и сладост, 

припомнена младост, 

първа целувка под старата круша

и вятърът се заслуша. 

Прелетя една мечта – нашата съдба. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    "Не си гладен и жаден, няма студ и пек,
    щом те целува човек изцяло на теб отдаден."

    Точна констатация, сама по себе си носител на поезия. Харесах, Василке!
  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Да! "Трептения сияйни"..."Токов удар"... "Изчезва светът"... Много хубаво си описала първата целувка! Поздрави!
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Plevel (Силвия Илиева)
    'първа целувка под старата круша
    и вятърът се заслуша. "
    Васе,хареса ми!Въздействаш!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Василка,всеки със спомените си... Но когато те творят реалност,какво по-желано от това? Поздрави за цялостно творчество!
  • Звездичката (Ивелина каменова)
    Звездичката (Ивелина каменова)
    Когато мечтите ни са наши съдби, те носят хармония и мир в нас. ПОздрави!!!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0