Първа целувка
Изчезва светът, измит под душа.
Трептения сияйни краката подкосяват.
Токов удар изгаря плътта
и се носи във въздуха една мечта.
Не си гладен и жаден,
няма студ и пек,
щом те целува човек
изцяло на теб отдаден.
Тръпка и сладост,
припомнена младост,
първа целувка под старата круша
и вятърът се заслуша.
Прелетя една мечта – нашата съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени