1 nov 2014, 22:46

Първата любов

680 0 4

                   Първата  любов

                          

 

                                        За  мене  бе  илюзия голяма.

                                        Играехме  порастнали  деца.

                                        Написвахме  голямата  измама  -

                                        уж  имена  случайни  на  лица.

                                        А после  някой  вземаше  кутия

                                        и  листчетата  пускахме  със  смях.

                                        Каква  игра?  Това  до  днеска  крия,

                                        че  свойто  листче  аз  си  го  вземах.

                                        Уж  името  му  беше  тъй  случайно

                                        изписано  и  само  на  шега,

                                        а  сякаш  в  мене  се  промъкна  тайно.

                                        Ръката  ми   набързо  го  прибра.

                                        Илюзия?  Напротив,  беше  чудо!

                                        В  сърцето  ми  то  бързо  заживя,

                                        и  никога  не  го  заместих  с  друго

                                        и  с  никого  не  споделих  това.

                                        Когато  коментирахме  накрая

                                        аз  радостно  потропвах  със  крака,

                                        но  беше  лудост.  Как  ще  го  призная?

                                        „От  друг  квартал  е”  -  казвах  все  така.

                                        Годините  летяха  и  незнайно

                                        как  оглушах  за  вътрешния  зов,

                                        но  още  в  мен  дълбоко  и  безкрайно

                                        достига  с  нежност  първата  любов...   

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих Тони .Приятна вечер!!!
  • Стойна, стиховете ти се четат с голяма лекота а от тях се долавя и любовта, с която ги пишеш! Приеми моите поздрави и благодаря за доставеното удоволствие!
  • Мисана, благодаря отново за вниманието ти. За мен това е голяма чест. Поласкана съм от хубавите коментари, които правиш за творбите ми.Чувствам се задължена да ти отговоря.Истината е тази, че по принцип - много рядко предварително планувам и промислям.Повече съм спонтанна и на един дъх написвам цялото произведениеСлучвало ми си е да напиша поема за един ден без да спра да прекъсна мисълта си. Имам
    чувството, че информацията пристига при мене готова.Много исках да споделя с тебе това, но ми беше някак неловко. Сега, когато загатна за този въпрос ти откривам истината.Но всъщност това стихотворение е от редките, които предварително промислям.
    Още веднъж ти благодаря за проявения интерес!
    Поздрав от мен и спокойна вечер!
  • Стиховете ти, Стойна са винаги предварително промислени, но това не се отразява ни най-малко на впечатлението за спонтанност, което създават. Това е майсторство, което безусловно владееш. Така е и в конкретния случай. Един великолепен замисъл, с листчето, реализиран и финализиран до реликтовия зов на първата любов!

    Поздравление и най-висока оценка за стиха!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...