Първата любов
Първата любов
За мене бе илюзия голяма.
Играехме порастнали деца.
Написвахме голямата измама -
уж имена случайни на лица.
А после някой вземаше кутия
и листчетата пускахме със смях.
Каква игра? Това до днеска крия,
че свойто листче аз си го вземах.
Уж името му беше тъй случайно
изписано и само на шега,
а сякаш в мене се промъкна тайно.
Ръката ми набързо го прибра.
Илюзия? Напротив, беше чудо!
В сърцето ми то бързо заживя,
и никога не го заместих с друго
и с никого не споделих това.
Когато коментирахме накрая
аз радостно потропвах със крака,
но беше лудост. Как ще го призная?
„От друг квартал е” - казвах все така.
Годините летяха и незнайно
как оглушах за вътрешния зов,
но още в мен дълбоко и безкрайно
достига с нежност първата любов...
© Стойна Димова All rights reserved.
