24 jun 2006, 11:37

Първи ден тъгува Лъки

  Poesía
854 0 28
Първи ден тъгува Лъки,
страда за любимия си Мо,
че обрича я на мъки
липсващото му перо.

Днес си стегна той багажа
и замина. Накъде?
Ще узнаете, когато
се завърне с бронзов тен.

Той в Двореца я остави
с гоблен шарен във ръка,
а сърце в гърди й плаче
и припява на дъжда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хихи, хубаво!
  • Лека нощ Пети!
    Благодаря за компанията!
  • Тя само спалнята сега сама е,
    в сърцето пазя още топлина.
    На гурбет отиде онзи,който
    след време там ще приютя!

    И въпреки това-благодаря!

    Лека нощ,Лъки!
  • Здрасти Петинка!

    Когато те обземе самота
    и от ежедневния хомот решиш да бягаш,
    при нас си ти добре дошла,
    не бързай в празното легло да лягаш!
  • Хей,вие сте били само уникати тук събрани!!!
    Не ми се искаше да свършвам четивото,
    че ежедневието ще ме стегне с хомота си,
    а тука любовта е тъй-сияйна,
    и мира няма да намеря в мойта празна...
    спалня
    ПОЗДРАВИ на всички тук!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...