LYCKI (Росица Петрова) LYCKI (Росица Петрова)
4 301
Jun 24, 2006, 11:37 AM

Първи ден тъгува Лъки

  Poetry
846 0 28
Първи ден тъгува Лъки,
страда за любимия си Мо,
че обрича я на мъки
липсващото му перо.

Днес си стегна той багажа
и замина. Накъде?
Ще узнаете, когато
се завърне с бронзов тен.

Той в Двореца я остави
с гоблен шарен във ръка,
а сърце в гърди й плаче
и припява на дъжда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Dimi (Дими Фильова)
    Dimi (Дими Фильова)
    Хихи, хубаво!
  • LYCKI (Росица Петрова)
    LYCKI (Росица Петрова)
    Лека нощ Пети!
    Благодаря за компанията!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Тя само спалнята сега сама е,
    в сърцето пазя още топлина.
    На гурбет отиде онзи,който
    след време там ще приютя!

    И въпреки това-благодаря!

    Лека нощ,Лъки!
  • LYCKI (Росица Петрова)
    LYCKI (Росица Петрова)
    Здрасти Петинка!

    Когато те обземе самота
    и от ежедневния хомот решиш да бягаш,
    при нас си ти добре дошла,
    не бързай в празното легло да лягаш!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Хей,вие сте били само уникати тук събрани!!!
    Не ми се искаше да свършвам четивото,
    че ежедневието ще ме стегне с хомота си,
    а тука любовта е тъй-сияйна,
    и мира няма да намеря в мойта празна...
    спалня
    ПОЗДРАВИ на всички тук!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0